От сложни и скъпи административни процедури, които спъват изграждането на покривни соларни инсталации в България, се оплакаха от Българската фотоволтаична асоциация (БФА) по време на среща на 15 подобни организации в Берлин.

В България изграждането на соларни инсталации на покривни пространства продължава да бъде значително по-трудно, отколкото в повечето държави от ЕС, посочиха от БФА. Те обвиняват за това изключително сложната процедура по узаконяване на малките покривни централи, която е идентична с процедурата по изваждане на разрешително за строеж.

За сравнение, в Германия за поставянето на соларни панели върху покривите на частни и обществени сгради е нужно единствено да се уведомят местните власти и мрежовия оператор, а включването в разпределителната мрежа е безпроблемно, коментираха от асоциацията.

Според експертите й, изграждането на покривни слънчеви панели е един от начините да се стимулира развитието на производството на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) без нуждата от сериозни инвестиции за доизграждане на електропреносната мрежа. В момента именно присъединяването на ВЕИ-проекти се сочи като един от най-сериозните проблеми, тъй като за целта трябват сериозни капитали, които съответно влияят на крайната цена на електроенергията.

От БФА припомнят, че през 2009 г. са стартирали програмата “10 000 соларни покрива”, която е подкрепена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Целта на програмата е да се намали бюрократичната тежест и да се въведат по-изгодни тарифи за сградно интегрирани фотоволтаични решения. Това ще стимулира всеки потребител сам да произвежда електричество на покрива, или на фасадата на своя дом, обясниха от асоциацията.

Тази електроенергия ще бъде произвеждана точно там, където се консумира и ще покрива дневните пикови часове. Това е много важно в летните месеци, когато консумацията на електроенергия от климатици през деня е особено голяма.

В някои европейски държави като Холандия, цената на киловат час електроенергия достига до 45 евроцента във върховите дневни часове – сума, значително по-висока от преференциалната тарифа за изкупуване на електроенергията, произведена от фотоволтаични инсталации в България, посочват от БФА.

Стимулирайки изграждането на покривни соларни инсталации, държавата ще даде възможност за допълнителни доходи на хиляди домакинства и туристически обекти, аргументира се те.

Произвежданата в пиковите дневни часове електроенергия пък ще доведе до разтоварване на електрическата мрежа и намаляване на загубите за пренос. Отделно от това ще възникнат десетки български компании, специализирани в инсталирането на малки покривни инсталации, допълват от асоциацията.

В България обаче административните процедури са продължителни и скъпи, поради което почти няма желаещи да инвестират в малки покривни инсталации от 3 до 30 кВ. Това контрастира с огромният инвестиционен интерес за изграждане на мегаватови електроцентрали.

Към момента покривните фотоволтаични инсталации в цяла България са едва около 10 на брой. За да достигнем “10.000 соларни покрива” е нужно доста неща да се променят, но най-вече да се въведе по-изгодна тарифна ставка и да се замени тежката и скъпа административна процедура с уведомителен режим по германски образец, смятат от БФА.